Круиз по Нил

Ноември 2009 год. Египет.

Сбъдна се една отдавнашна мечта!

Много съм чела за древната, над 5000 годишна, история на тази страна. Много съм гледала по телевизията за нейните древни паметници. Но едва, когато стигнеш там и почувстваш атмосферата на Египет, на древния свят, на пирамидите и огромните храмове, можеш да разбереш какво е това. То не може да се опише. Трябва да се изживее. Огромните пространства. Статуите с големина на жилищен блок. Прецизността на изработката на огромните колони, статуи и храмове. Надписите по стените. Древните гробници…

Тръгнахме от Кайро…Египетският музей е посветен изцяло на историческото наследство на фараоните. Между неговите експонати могат да се видят както изящно изработени бижута и миниатюрни статуйки, мумии, така и огромни гранитни колоси. Най-голяма е сбирката от гробницата на Тутанкамон. Тук са статуите на Хеопс, Хефрен и Микерин, както и колекции от времето на Тутмос ІІІ, Ехнатон, Рамзес ІІ и много други.
В Кайро е музеят на папируса, където човек може да научи не само как са били приготвяни папирусите, но и да различава истинските папируси, древни и нови, от имитации, направени от бананови листа.
Трите пирамиди на платото Гиза (на Хеопс, Хефрен и Микерин) и сфинкса са в непосредствена близост до града. Застанал до тях, човек се чувства мъничко зрънце, захвърлено някъде в огромната вселена. Как е създадено всичко това с такава невероятна точност и днес все още има само предположения.

Египет 50Египет 58Египет 82Египет 78

На следващия ден: Асуан. Язовирна стена, широка 1 км. в основата си, прегражда водите на Нил и образува езерото Насър, дълго 580 км.! 300 от тях са в Египет, останалите – в Судан. Така се слага край на ежегодните разливи на Нил – най-дългата река в света става управляема.

Близо до язовирната стена е храмът на Изида на остров Филе. Храмът е огромен, покрива немалък остров и е изключително запазен. Трудно е човек да си представи, че е пренесен и построен отново тук от съседен остров, от който над водата стърчи малко хълмче.

След това се качихме на един от многобройните круизни кораби по Нил и заплувахме спокойно по течението. Всеки ден нов град, нов храм, нов паметник на вековете, нови загадки.

Ден трети: Абу Симбел. В 3 часа през нощта конвой от автобуси и микробуси тръгва да прекоси пустинята на юг, почти до границата със Судан, за да достигне до оазиса Абу Симбел с двата огромни храма на Рамзес ІІ и съпругата му Нефертари. Изграденото от древните е изключително и величествено, но и съвременниците ни са направили нещо изключително, за да може те да не се изгубят за поколенията: храмовете в Абу Симбел са били изсечени в скалата. Днес, с помощта на ЮНЕСКО, са преместени от чашата на Асуанския язовир на 160 км навътре в пустинята и построени отново там. Колосална работа! Само четирите статуи на Рамзес ІІ на входа на храма му са с височина 20 метра!…

160170164

След обяда – разходка с фелука /традиционна старинна платноходка/управлявана от нубийци. И хотелът, където е писала някои от романите си Агата Кристи.

192129

Ден четвърти: Ком Омбо и храмът, посветен на двата бога Собег и на Хор. Храмът е построен на самия бряг на Нил. Най-запазена е една зала с огромни колони с лотосови капители.

    

Ден пети: Пъстроцветни файтони ни отвеждат до най-запазения храм – храмът на Хор /богът сокол/ в Едфу. Входът на храма се охранява от две величествени статуи от черен гранит, представляващи бог Хор в образа на сокол. В този храм може да се види и свещената ладия, с която са пренасяли мъртвия фараон към отвъдния му живот.

244223236

Привечер нашият кораб акостира при Луксор (древна Тива). Както някога и днес храмът се намира в центъра на града. До храмовият комплекс се стига по Пътя на сфинксовете, който в древността е продължавал до храма в Карнак, отдалечен на около 3 км. Храмът е осветен по оригинален начин, който му придава мистичен вид.

На шестия ден сутринта стигнахме до Долината на царете. Жълтеникави скали ограждат безплодна долина, увенчана от връх с формата на естествена пирамида. Тук, вкопани в скалите, се намират огромно множество гробници на фараони, 60 от които са разкрити в последните 2 века. Могат да се посетят гробниците на Рамзес VІ, Рамзес ІХ, Сети І, Аменофис ІІ. Всички те са така проектирани, че да напомнят слизането в подземния свят: дълъг наклонен коридор се спуска или към преддверие, или към редица зали с колони и свършва с погребална стая, където се е намирал саркофагът с мумията на фараона. Макар всички те да са ограбени още в дълбока древност, от самото начало на коридора стените им са богато изрисувани със сцени, описващи пътя да фараона към задгробния живот. Само гробницата на Тутанкамон е останала незасегната от грабители, тъй като се е намирала непосредствено под тази на Рамзес VІ. Всичко ценно и интересно от нея е пренесено и може да се види в Египетския музей в Кайро.

В началото и малко настрани от Долината на царете се намира огромния комплекс на гробницата на Хатшетсуп – единствената жена фараон. Тя е построена над земята и е много запазена, въпреки че последвалият я фараон се е постарал да заличи спомена за нея.

Пътьом спираме до пеещите колоси на Мемнон – две гигантски, частично разрушени статуи на фараона Аменофис ІІІ. Високи 20 м., издялани от монолитен блок пясъчник, те са седнали на постаментите си с ръце на коленете сред обширна равнина. От храмовия комплекс около тях днес не е останала следа. Някъде в далечните времена, преди нашата ера, едната от статуите сутрин при изгрев слънце издавала непонятен протяжен звук, от където идва името им.

 

 

Следобеда на същия ден е посветен на Карнак: разглеждаме необятният храм на Амон Ра. В голямата зала близо една до друга са построени 134 колони с капители на затворен лотосов цвят и височина 15 м., а централните 12 са с височина 21 м. Шест души, хванати за ръце, едва могат да обхванат всяка една от тях, а на върха й спокойно могат да се разположат 50 души. Предполага се, че идеята на строителите е била, че под дървения покрив /днес го няма/, след като не виждат слънцето, лотосовите цветове не биха могли да разцъфнат, докато колоните, разположени вън от покрива, представляват отворени, разцъфнали лотосови цветове. От четирите обелиска в двора на огромния храмов комплекс е останал само един.

        

Пак там върху двуметрова колона е и статуята на скарабея /бръмбар/, представляваща Ра, богът на обедното слънце.  Когато я видяхме на голям площад сред храма, около нея обикаляха няколко души от друга туристическа група. Тъй като поверието гласи, че ако я обиколиш 7 пъти, ще се сбъдне това, което си си пожелал и ние не останахме по-назад в обикалянето.:)

   

Голямо удоволствие беше и пътуването по Нил. Имаше време за почивка и за плаж на покрива на кораба, където имаше и басейн. Въпреки, че беше ноември, слънцето топлеше приятно. А вечер, прибирайки се в каютата, бяхме изненадвани всеки път на въображението, с което бяха сгънати хавлиите ни.

 

Вечерта  на шестия ден напуснахме кораба и се отправихме отново през пустинята за Хургада – курортен център на Червено море, където на следващият ден имахме възможност да се разходим с корабче в залива и да видим кораловите рифове през прозрачото дъно на кораба. Има време и за плаж.

   

Ден осми: Хургада – София. Препълнени с незабравими впечатления и създали нови приятелства.  Туристическата ни група от 8 души намери общ език и не само прекарахме чудесно седмицата в Египет, но и до днес продължава приятелството и идеи за нови пътешествия…

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар