ВЯРВАШ ЛИ, ЧЕ МОЖЕШ?

към върхаСъществуват три категории хора – тези, които правят нещата от живота; други, които наблюдават какво става и трети, които даже и не забелязват, че нещо се случва. Задавали ли сте си въпроса: „В коя категория съм аз?“ Това е добър въпрос, отговор на който можем да получим само като се огледаме – какъв е месечният ни доход, къде живеем, каква кола караме, колко и какви са истинските ни приятели, къде отиваме на почивка. Защо трябва да си зададем тези нелеки въпроси? Защото, ако не си дадем ясна сметка къде се намираме, ще продължим да съществуваме по същия начин, както до сега. Ако не променим посоката, няма начин да стигнем на друго място. Или както казва Чеширският котарак от „Алиса в страната на чудесата”: „Ако не знаеш къде искаш да стигнеш, няма значение по кой път ще тръгнеш.“

Всички имаме мечти и планове, но за да ги постигнем, трябва да се задвижим и да променим нещо в живота си. Целите са мечти с краен срок. Много е лесно да си поставяме цели. Правим го толкова често. Колко от нас са видяли реализирани целите си?… Нали знаете историята за човека, който имал велики планове за „някой ден”, но когато умирал, промълвил: „Късно разбрах, че винаги има „някой ден”, но дните са преброени”. Лично аз във всички моменти от живота ми до тук, когато съм била активна, не съм се страхувала от промяната и новото и съм следвала набелязаната цел, съм я постигнала. Така е и с хората край мен.

Затова много ми харесват тези стихове. Не зная кой е авторът, но са много верни:

 Да се предадеш, значи да отстъпиш.

Отстъпиш ли, значи си изчерпан.

 Да се изчерпиш, значи да спреш да опитваш.

 Да спреш да опитваш, значи да не правиш нищо.

Мъртвите не правят нищо. 

Опитай с риск.

Наградата си струва риска. 

Да живееш, значи да рискуваш.

Да рискуваш – значи си свободен.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               

Трябва ли да искаме гаранции от самите себе си, когато помисляме за ново начинание? Когато зърното е под земята, дали мисли (ако може да го прави), за всички трудности, които ще срещне по пътя към слънцето. Устремява се право нагоре, пробива непробиваемото, развива се от малкото, заложено в него, за да зарадва себе и света. Всички сме виждали пробития камък от упорит кълн, нали. След като ние със сигурност можем да размишляваме, защо не прибавим енергията на своите мисли и вяра към силата, необходима за нашето развитие?

Устремете се нагоре! Направете невъзможното възможно, а възможното – възторжена действителност. Движете се! И не търсете извинение! И резултатът няма да закъснее!

Какво бихте направили, ако успехът не дойде при вас? Тогава вие идете при него! Или както е казал Шекспир: „Грешката за това, че сме слуги, не е на нашите звезди, а в нас самите, скъпи Бруте”. Когато сър Едмънт Хилари /един от двамата първопокорители на Еверест/ разказвал за стореното от него и Тенсинг, той казал: „Ние покорихме не планината, а себе си.” Няма родени покорители. Често изразяваме почитта си към блясъка на нечии талант като казваме: „Той е роден за това!”, но ние всъщност принизяваме стореното от човека, когото сме искали да похвалим. Защото той сигурно е имал таланта, но е избрал да се посвети. А после е устоял и отстоял това посвещение!

Автор: Лазарина Козарова

В 36 годишният си път като лекар - анестезиолог имам хиляди удовлетворяващи резултати в борбата за човешкия живот и здраве, което винаги е било повод за моя лична гордост. Наред с това още преди години разбрах, че класическата медицина често е безсилна, а лекарствата помагат за едно и увреждат други органи и системи в организма. Това ме насочи към алтернативна медицина и нестандартни методи, които отлично се съчетават или заместват класическите. От няколко години участвам в екип, който помага с практични съвети за здраве без лекарства и отслабване без диети. Диететиката и правилното хранене са моята втора специалност и съм щастлива, че благодарение на съветите ми и подходящи индивидуални програми, вече много хора се справиха с наднормено тегло и придружаващите го често заболявания. Прекрасно е, че резултатите са трайни и не изискват лишения и особени усилия. Прилагайки методиката, с която помагам на другите, самата аз трайно свалих много килограми и сега съм по-здрава и много по-енергична и с удоволствие споделям опита си и обогатявам познанията си.

Вашият коментар